"Какво не е наред?"

Нека дефинираме въпроса и отговора му в нашите китни реалности.

При все, че харешувам реториката, не обичам особено реторичните въпроси. Някакво кухо ми иде отвътре като срещна такъв - независимо дали реторичната му същност предполага "да" или "не" като отговор.

Всъщност всичко е наред. С мен, с вас, с хората, с животните, с птичките, пчеличките и п*чките и пичовете. Окей? Ям кашкавал, който е съвършено гумен, но е един от най-скъпите, които можеш да намериш. Сигурно бих могъл да го използвам за уплътнител ако ми потрябва. Доста скъп уплътнител, но би действал безотказно.

Едновременно с това ям и хляб, който е прекрасен. Ръчен хляб, имам и нарязан нейде до него. След първоначалния ефект имат вкуса на трици, накиснати в кална дъждовна вода. Ала и калта, предполагам, е вкусна по своему.

Едновременно И с това, навън върлува свински грип. Може и аз да съм болен, знам ли. Хора с маски, хора пищисани, хора толкова объркани и незнаещи, че акумулират енергията, която бихме могли да използвам за ток и вода години наред. На ментално ниво, де.

Обаче толкова ли не разбрахте нещо - не ни трябват грипове, нито антибиотиците против тях. И Реленцата, и Тамифлуто, и всичко. В себе си имаме толкова вируси, разяждащи ни и гризящи това, което ни е било заложено /някога/, червеи, които дълбаят не само в червата и не само свалящи имунната ни система, не. Вируси на душата и сърцето, които ни ги правят на еквивалента на термитник. Нали се сещате? Набраздени, непълни, тотална развалина с изгнили тунели в нея. Всеки по-друг грип си е просто временна досада.

Та, с презумпцията, че "а, не, то всичко е наред", отивам да си доям кашкавала, салама, хляба; всичко, с което, като човек със среден социален статус разполагам. Ще си пластматизирам и сърцето, защото никому не е нужно такова от плът и емоции, макар че всички ще ви кажат - "о не, не е така, не"! Може пък да стане лесно продаваем продукт.

Искаш нещо различно ли, приятел? Искаш друг салам, друг кашкавал, друга хлебна маса, друг въздух, други грипове, други маски, които да не крият чак толкова хората и техните усти с единични, раздвоени, разтроени езици?

Не си сбъркал само планетата или галактиката. Объркал си самите измерения.

Спомням си аз, че Господ си имаше основателна причина да тегли кръста на този проект и да започне всичко отначало, някъде много далеч оттук!

:)

същото ще е, ако сме намесени ние.

просто вселената се нуждае от същества без разум, за да не породи това всички негативи, произтичащи от това.

... разумността е един продължителен експеримент. От нас зависи дали той ще бъде успешен. За момента нещо статистиката сочи друго, обаче... ;)