Гарванови сезони

Облаците – тежки. Сиви.

Едно изстинало желязо.

Скитам с птици диви

между тъга, обич и омраза.

Во гърдите – неми думи

изплюти от странник някой.

Капан за сърце, капан за ума

гарванов грак сред обилен порой.

Стъпките – бавни. Изнемощели.

Мрак между светли тонове.

Мислите погребани не са умрели

и ледът в реката все още ме зове.

Зимата идва в лято жарко

но листата из душата падат.

Пролет не настъпва, само глад

за нещо, което да е наравно ярко.

Глад кучи сред меса и дух

гарван в мрака сменя своя пух.