Ами как да го озаглавя по дяволите, след като нямам идея в тази объркана нощ за какво става дума въобще. Новият постинг си е нов постинг, тъй че есенцията му ще си стои кротка най-отгоре. Не съм т.нар. "imaginative" днес, никак даже.

Имах хубав ден /следобед  //така и не заспахме, девойкУ :Д!// и после супер вечер/ с близки мои хора, някои - повече, други - по-малко. Радвам се на две същества, които се върнаха отдалеч и са тук до януари, защото ми липсваха - по различен начин, но липсата бе налице. Пия за това, макар сокът ми да се продъни и да изтече - част по паркета, после по мивката когато успях да го пренеса. Кървав касис по бяла "Видима Идеал Стандарт".

Нощта е кофти обаче. Тази нощ особено, след поредица от по-спокойни, в които не мисля за нещата. Не за определени неща, а за живота ми - как се е развил досега, как ще се развие тепърва. И какво ще остане от това "сегашно" мен в процеса на развитие.

Нощта е много кофти, защото мисля и за факта, че въпреки че съм си ограничил общуването и че малко или много съм по-вглъбен в себе си, отколкото преди, пак има объркване. Много объркване, приятели. И както винаги, то идва от външно и вътрешно ниво и е свързано не само с мен и с устройството на света, а с нещо доста по-страшно.

*бойни барабани и въздишка накрая*

Дам, с жените. Момичетата. Уотевър, другия бряг на рЕката. Както казваше Бибка - "Саши няма да е Саши ако не завърти някоя и друга глупост или ако няма някаква девойчена драма около него". И все се оказва права /дължа ти шоколад затова май/, както и една друга много близка приятелка. Защото когато тотално губя ориентир започвам да се вглеждам в неща, които може и да ги няма. И стават...едни емоционални многоъгълници, в които да си блъскам главата само остава. А макар че се идентифицирам с г-н Матрим Каутон /или поне ми се иска/, невинаги е оферта. Макар че нежният пол е страшно обаятелен /без влагане на сексуален и омг-искам-да-те-свалям-подход/  - докато не ти забие ножовката с прелестна усмивка. True story. Та...сложни ситуации. Искам да спрат тригонометричните функции, моля. Изморявам се от тях, макар че драмата им е трагично-болезнено-сладка. А и рискувам да нараня и другите страни, затова трябва да си гледам крачките.

Като споменах крачките...

Зимата иде, с нея идат и много моменти. От 2005 зимата нагоре съм събрал толкова неща зимни, че ще се пръсна. Снегът хрущи с парченце спомен на всяка крачка. Затова и не харесвам този сезон толкова, макар че е поразително красив. И студен - вътрешно и външно.

Зимата иде, казвам, с нея идват и Agalloch. С тях идва и студа, и мраза, удвоен и топящо-убиващо-сладък-агонизиращ.

The snow has fallen and raised this white mountain
on which you will die and fade away in silence.

Достатъчно казано? Зимата иде, бурята също. А аз не харесвам зимните бури.
Помитат ме неприятно.

Хей, време е за поздрав за г-н СъГъбка, с който правим страхотно дебилна и лишена от усет музика. Но ни е весело, ма"а му. Доста.
Калинка също много помага тези дни и дискусиите ни са супер. Колелото се върти, а ние с него. Вековете се прогарят от Шарката, а ние сме влакната й, а... ;)
Има още много хора. Прекалено много, тази вечер си е тоталната буря зимна, както казах. Но за тях - друг път, ако са слушали. Като са слушали.

Вдигам ръка и я свивам - Agalloch отново пристигнаха при мен и при хаотичния ми живот.