Ковачи в пещта

Живи сме!
И от гърлата
аленеят сенките предишни
на режими жестоки
и на мечти
осъмнали
в заревото лишни.
 
СТОИМ!
В зарята на зората
с юмруци свити
дим, дим, като дим
са ни душите
гняв и покруса -
не ще бъдат изтрити.

Крещим разярени
гарвани в мътен рояк
срещу лешояди
в града мръсен извисени
с криле шибащи
безчестието;
клюн надигаме с грак.

И от улицата,
от алма матер
сетне от спирката
сбрани от училището
през градини
Борисови или не,
ние сме оръжие, ние сме
на ковача-история длетото.

И прашни;
изнурени от кал и луни
утопиите пробиваме
смачкваме ги в пестник -
нас историята промени!
и химери с клюн избиваме.

Чуй
небесата тъмнеят
и цветя след плевелите
пробуждат се и виреят.
Когато дойде точният миг -
наш ще е словесният щик;
наш ще е последният вик.

Yes I know you, my selfish foe
Your toughness, your resolve is undeniable
But your cause, so filled with flaws
Has taken the life out of our people
Time to face them
Madball

/\
||
||
||