В леда
няма пролуки
той изсушава душата
сковава сърцата
заскрежава очите
и поглъща -
студеноок звяр, мечтите.

Кожата е като цигара
вие се като змия
и из ледника
дим хвърля мръсен
във вените - гния -
никотиноусмирен
със сърце в пепелника.

Градът ми е мрачен
отвъд цигарата-плът
и синьоледния кът.
В него хората
не са мой вид;
и под небесата
смогът омагьосва
и светлината е мит.

Не ги разбирам
и гледам през тях
себе си да открия -
в пролуките на леда.
Може би дори
очи напрегнал в дима.
Ала себе си не откривам.

И когато ръцете
и сърцата
в хладния гроб положа;
то ледникът ще рухне
пепелта и никотинът
като Везувий ще избухнат
не ще има душа, ни кожа.

Свят!,
дар ти давам,
какъвто ти ми дари,
вместо да отредиш светлина:
Изгнила роза
без клонки и бодли -
с окапали листа.

Without the strength to hold
Onto what"s sinking
I"ll pretend it"s all show
I can reveal.
But it seems like it"s going wrong again.

Paradise Lost