13

Знаеш ли какво
кара вените
да прокапват
със злост
с отрова
със слабостта
на човека
загубил своя мир
загубил ориентир -
овчедуш и мъртъв.
разгневен.
Безмълвно следващ
невидимия си пастир.

И мракът
що кара да гние :
развил плътта си
като килим
и няма светлина
няма полъх
няма и звезди.
Няма белота
която него да измие.
Гняв и огън
на жар изпепелени
въглен сам - човека
неспособен на промени.

Знаеш ли какво
всеки ден
заглъхнал в нощ
кара мен да гния
да се раждам в ярост
да утихвам в мъка
да псувам
да кълна
да хвърлям болка
и да извивам злост
изцедил визия
замръкнал в очите
разголил всяка своя кост?

Тях безчестието
събужда кално
в разгневени вълни.
Тях злият човек
смеещ театрално
да подиграва
по-слабите души
разбужда с длето.
И мракът
и вените
и костите ми крещят:
смърт за всеки тиран
смърт за душата
и за окапалата му плът.

Аз съм само
псевдо-поет:
дете на листата,
копеле на музиката,
треска в бодливия плет.
Ала ще дойдат времена
и всеки тиран
ще падне в калта;
и в гневния плам
сред най-черна слана
дъжд ще завали.
И от вечните окови
низвергнатите ще освободи.

blah blah blah blah blah