Нями сълзи

Мъглив дим
излиза през една пролука
на сърцето
което
остава заклето
ала се чуди докога.

Цигара протрита
изпушена насила
на балкони
дивни с’ заря
следва диря изгнила
и там, без сила
слива се с дима.

Там някъде съм аз
во камъните мятам
се всеки ден
и се прибирам всяка нощ.
Очите ми са крило
после пък са нож
режещ тихо смог.

Отвъд съня попаднал
не ям и не пия
стоя и пак гния, гния
вкопчен във едно
с празните очи
с дланите обърнати
нагоре.

И проклет да съм
ако падна
макар че умирам вътре там -
в дим гърчав
в сянка гладна
за празнота се бия
и в празнота оставам ням.