Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.11.2009 23:30 - Има ли смисъл да се разочароваме?
Автор: relentlesswar Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1498 Коментари: 4 Гласове:
0

Последна промяна: 24.11.2009 01:19


Ами да.

Хората, искано или не, близки, не-до-там-близки или ужасяващо близки го правят в дадени моменти. Но не това е развръзката в схемата. Развръзката е в това дали ще го осъзнаят и как ще го представят, стига да го осъзнаят.

Тези дни виждам много типове хора и много различни разочарования. Виждам разочаровани от другите, разочаровани от себе си, а пък някои дори не знаят от какво са разочаровани, но са в това положение. Феър инаф, както би казал някой, нека тъй да бъде. Всеки е в правото си, нали така?

Има ли смисъл да се разочароваме от това, че някой е бил с погрешна и прекалена оценка спрямо някой наш познат и го е изказал прекалено грубо, без да се съобразява с нас? Има ли смисъл да се разочароваме от това, че човек, с който сме преживяли толкова много, в един момент просто отебава и не му пука за нищо. Сякаш нищо от изживяното с него не е съществувало? Говоря и за приятелско, и за любовно преживяно. Виждал съм ги, виждам ги мисля, ще ги виждам и занапред. Както и вие, сигурно.

Не знам дали има смисъл, защото пък това си е за нас. Този, който отебава, сам се обижда. Принизява се и показва, че явно е незрял. Поне така го виждам аз, не знам за вас. Не знам и за него - като приятел, любим, познат, родител, не знам. А между другото всеки от нас може и да се открие в тази роля, не се поставям /или вас/ от едната страна на барикадата. Но пък винаги го приемаме зле. Страдаме от това. Защото сме обидени. А от другата страна - нищо. Мълчание. И от обидата се ядосваме понякога, но пак ни горчи. Както на мен сега. Както на много от вас сигурно - незнайни или знайни.

Аз, надявам се, се усещам в повечето случаи. А вие? А тези, които ни обиждат? Ами те?

Не знам какво да сложа за музикално съпровождане, много песни съм си забранил тези дни.
Който слуша Crowbar нека си ги пусне.
Не, след два часа по-късна редакция:
нека отново бъде Come Clarity.

И нещо от мен, актуално:

Т.

И само някой
да е докоснал
сълзите на мъртвите.

Безсилието напоследък
става сила и пак
във вълна става слабост
без връх, без напредък
самота и безчовечен мрак.

Разочарования и танци
по улиците на
мръсния ми квартал.
Без желание и страст
един ходещ, гниещ умрял.

С механизъм насила
отблъсквам който се меси.
Виждам само кръв
кръв и извечна грозота
зад драпащите ръце-завеси.

Когато върна завещанието
на правещите калта глина
когато пробия призванието
и загубя и его-родина;
скоро
скоро
може би много скоро
ще се махна от този свят.



Тагове:   обида,   ярост,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - :)
24.11.2009 00:26
Kaka, кво да ти кажа
И нищо да не очакваш, пак ше се разочароваш!
Така сме устроени. Дет вика прачичо ти Плавт - Човек за човека е вълк...
Щото за тебе е важно едно, а за другия друго.
А секи е длъжен да гони щастието - пише го в конституцията(на сащ)
После, не се засягай от неща, дето не те засягат пряко. И не съди хората!, щото и те ше почнат да те съдят...

а аз отивам да плача ;(
цитирай
2. relentlesswar - а кой си ти? или си фак :п
24.11.2009 00:29
а кой си ти?
или си фак :п
цитирай
3. анонимен - :)
24.11.2009 01:24
м да.., фак!
цитирай
4. анонимен - az redovno se razo4arovam, nooo...
24.11.2009 08:10
az redovno se razo4arovam , noooooooo vinata si e v men... vse sam s visoki o4akvaniq...ama sviknala sam...razo4arovam se ..qdosvam se..posle mi minava..i posle pak otnovo
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: relentlesswar
Категория: Други
Прочетен: 177821
Постинги: 103
Коментари: 155
Гласове: 104
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031