Юдейска луна

Празна е луната
безмислостна, зловеща
като къс изсребрена надежда,
грее и залязва,
наднича. А после търси отплата.

Със стъпки по ръба
на световните трагедии
посрещам от прозореца /нощна/ зората
и всред драми и алени комедии
намирам пак на Смърт дима.

Осъзнах, че не тук съм
роден като замряло растение
а в празния  хол уморен
на змии и отрова - в забвение
оставен съм от ужаса си в плен.

Ухилена е луната
със сърп на най-мръсна ръжда
наточен за жътва последна
и капе дъжда като умрели тела
комичната драма изтлява поредна.

И от рода ми човешки
най-грозен и сляп, и ужасен
син юдейски стъпва в негови грешки
и крета, и крета, и тихо крета
с мозък разпилян на дома по паркета.

Силно. Много, много силно.