Елегичност

Аз се раждам всеки ден
дете на заря безплътна
а сетне утихнал, уморен
изчезвам във нощта разпътна.

Скачам по мокри канари
стъпките оставям там и тук.
Загубил всичките мечти
лишавам се от всеки минал звук.

И без нужната мелодия
разкъсвам душата и плътта.
Живея в глух живот-пародия
сред килим от увехнали листа.

Аз се раждам всеки изгрев
за да загина после в мрак.
И потъмнен в болезнен рев
в раните потъвам пак.

Във раните потъвам –
пак, и пак, и пак
сред земя рохка се изпъвам
и живея в най-черен грак.

Прав бе мъдреца Данте:
Надежда всяка тука оставете.