Отвъд прахта

И така се започва
дават ти прах
да сипеш накуп
да живееш във нея
а сетне, почернял,
да увиснеш - на клуп.

Дават ти имущество
дават ти мечти
бориш се
невзрачно, тихо същество
а в теб звяр
тегне, тегне и крещи.

После казват
"Бори се"
и си сред зверове
разкривени лица
сред злоба и битки;
едно жестоко, алено
човешко море.

Ще дойде време
и, както казва
един велик поет
ще склопя очи
отпуснал на смъртта
тържественото бреме.

Няма да бъда помнен
няма да има фанфари
само ковчег от дърво.

И въпреки всичко
сред прахта,
дишащи мечти,
сред бетон и улици
можем да живеем;
да живеем и след това.
Смирени накрая
ще успеем, ще успеем, да
намерим загубената земя.