От безсрамието
срам родих
и после
в лед заплетен
механизма на хората
от огън
в скреж
в студена скреж сътворих.

Очите ми са слепи
белеят се
мъртви
проклети
изключили света
плачещи в звън
и в кехлибар
плач откривам в кръвта.

Целият живот
дарих нахалост
мъртвото
мъртво ще ражда
и тъй стоя
дъжд нека ме отмие
от този бряг
от този кишав мост.

Калта на боговете
е храна
за робите
като самия мен.
Съсък тих
на меч
който ще запее
и ще разкъса
димния ми плен.

Изтръгни корена,
Боже.
Прекалено
прекалено много
невиждано видях.
Аз съм зидар
на обречена стена.
Аз съм пръст.
Аз съм гроб.
Аз съм прах.