/Pain - Here is the news/

Ето ги новините. Не в стихотворен вид, а в разказвателен. Медиите, които ни заливат, медиите, с които ние сами се заливаме. Длъжни да ни потиснат дори в новогодишната нощ, в която се бяха нароили адските гнусотии точно в емисията от 20:00. Така, по празнично за зрителите, които тепърва тръгваха да празнуват.

Винаги ги обвиняваме тези новини, телевизионната медия - смазочна машина за генериране на масов контрол над някаква част от обществото, с право ги обвиняваме.

А забравяме, че и ние сме виновните. Не защото, примерно, бихме се поддали на специално програмирани сигнали. А защото сме част от тъжната равносметка, или ако не сме - ще станем. Може и да не ни дават по новините, но ние ще ги знаем вече - в сърцето си; в душата си. Генерирания код от случило се => последствия, който ще се впечата там.

Очакваме да няма масов контрол, а ние дори в мини-общества - групи от по 10-20 близки хора не можем да внесем ред и да не минем без кофти неща и стъпки накриво. Какво ти, дори в отношенията между двама души - а това уж трябва да е най-лесното, обусловено от малката численост и /предполагаеми/ сходни интереси и виждания. Е, няма как.

"Майка захвърли детето си минути след като го роди
47-годишен педофил изнасили 13-годишно дете и го заколи после
Застреляха известен бизнесмен в квартал Х, има пострадали цивилни
Жена полудя и уби мъжа си заради битов скандал
Крадци убиха и изнасилиха пенсионерка; нападателите са откраднали 10 лева"

Here is the news.

Отново пиша негативно, предполагам дразнещо за някои хора или за повечето от тях, но всеки се специализира в това, в което е най-добър. А пък и писмено излагам нещата, които не искам устно и в компании. Или пред любим човек.

А пък някой ден може да намеря себе си или някой от вас там. Просто защото в ДНК-то ни има нещо ужасно сбъркано, което чака своя тъмен момент да се прояви.

Пък мен отново ми е доста безсмислено - без емовщини общо-взето се чудя за чий живея, макар че има някакви светли моменти. Просто битът е станал стагнантен и ми липсва да осмислям нечие ежедневие, както и обратното. Сесията идуваща не помага особено, нито рождения ден.

19 + 6 = 25, бтв. Ще видим.

//Pain - Generation X

/I"m not surprised
You"re heading for an early grave/

Понякога, като ти чета, имам чувството, че за мен пишеш .. даже и това със сесията, баси .. сега, ако кажеш и че си в софийския технически ..

P.S.: Pain - The Third Wave

хахаа, не!
но съм в софийски юридически факултет на СУ :Д