Скитах из улиците на

Рая

с тръби в трахеите

в сърцата

и в душата

с гнила, мухлясала омая.

После падна Нощ.

И в крилете

пепел се събуди

черна,

ала сива

като изпосталяла прежда.

Аз съм камъкът

разсечен от меч;

пухът,

на плът разкъсан

белеещ се

в тъмата – надалеч.

Някой ме прокълна

кръв да мета

с белег във очите;

да пия алена зора

да живея

но да нямам съдбите.

Имах братя, но нямам

сега

имах сестри, вместо тях

целувам слана;

аз съм светломракът

Паднал и обгърнат в горчив смях.

Паднал и обгърнат в горчив смях.