[b]Сенковълци[/b]

"И когато се роди плътта
там роди се и разума
лоно бе там на честта;
в това личеше хорската красота."

Аз не знам как да започна
може би малко елитарно
да звучи
[тази моя тирада]
сякаш сенковълк мучи
в пълнолуние
срещу бетонна преграда.

Но видях хора да падат
гарда да снемат поголовно
въпреки Дара
[който доживотен е, нали]
и изпарява се като пара
в тях каквото
всъщност трябва да се цени.

А сенковълците бягат
тичат посред нощни зари
хиляди и хиляди единаци
посред огън и всред дим
като една сянка стоим.

Нима да живееш е лесно
че лесното търсиш така?
Плът не трябва да стои
[пред воля, сърце, душа]
където отпада честта.
Макар че, признавам,
хората са слаби същества.

И сенковълците вием
сред вълноломи и чукари
с тела блъскаме,
[дано нявга разбием]
клетките ни толкова стари.

Аз не знам правилно
словото като река да лея
и да черпя от красиво ведро
[но все имам за какво да копнея]
но знам как да скърбя –
склонил вълча глава долу
с пламтящи очи в небесното ждрело.

И за всички братя
[и за всички сестри]
първо хиляди,
сетне стотици
накрая – десетки, уви,
аз пея и вия към звездите –

Умираме. Един по един.

Във всеки миг от вечността,
знай, загива сенковълк един,
и пак, и пак,
посред огън и сред дим
склопява очи той сам-самин.

---

Не знам дали ми се говори или не, защото донякъде може да бъде отнесено към прекаления драматизъм цялата работа.

Просто виждам хора, включително и изключително близки мои такива, които просто са одухотворени и имат заряд за МНОГО повече, да се пречупват постепенно и да се включват към масата. И да заебават стари свои приятели без да им мигне окото.

А масата е лош координатор в по-детайлен преглед. Нямам предвид, че аз, или Ти, читателю, сме някакви извисени и невероятни личности. Че сме велики. Не.

Но сигурно имаме някакви ценности, които държим да опазим. Масата винаги ги е погребвала, във всяко време или пространство. Защото всеки има нещо свое, за което да се бори, и което е в конфликт с вижданията на Голямото цяло, които са опростени поради удобството от средно звено, което да е просто "междинен консенсус".

Пазете каквото имате в себе си, докато можете. Не го погубвайте и не погребвайте неща, които сте имали преди като ценности и идеи. Пазете си истинските приятели, независимо дали ги познавате от месец, година, или десет такива. Пазете си контактите. Сами се обиждате като подминавате човека, в който сте се кълнели доскоро. И не говоря само за учениците, преминали в студентски години. Говоря за всички ни.

Защото аз може би наскоро направих такава грешка с един човек и съжалявам.
И защото без ценностите си осъзнавам, че съм просто безлична фигура в схемата - по-безлична от безличността относителна на всеки един от нас.

Пазете се и стойте срещу бурята.

Когато изгубиш себе си, губиш целия път..

<3 (hug) обичам те (: