Юмрук / копие

От камък пясък ще направя
от пясък - канара.
От цветето ще изградя плява
от бурена - поляна със цветя.

Сърцето ми е юмрук
в желязо окован, раздран
стомана в огън, огън във стомана
море от гной, една желана рана.

Всяка вечер в нея бъркам
и обезумял огън хвърлям
плътта ми после грее
като на старец протъркан
над сухожилията се смея сам.

Из сенките бесувам
през деня пазил всяка светлина.
В отрова после плувам
копие захвърлил по пуста рутина.

Вярвах в нищо и нищо видях
очите изтръгнах, стрих ги на прах.
Сърцата усуках, устите помлях
с ръце пред нозете - стоя прав.

Шест остават и три минават.
Животът превърна се в плява
Душата оголих и после прикрих
Най-сетне само едно ми остава.

Издигни се, демоне скрит.
Знам че си там.
Светът ни очаква -
в неми вопли свит.
С теб сме Юмрук ням.