Светлосенки

в нощта се будя
- сам, без криле
и се смея
над целия свят.
после лая
- и се трудя
изпитвайки глад
разръфвам ги
и ставам Аз.

сенчесто
ядосано
псе.

около мен
танцуват сенки
галят ме
дерат ме
и в ума крещят.
на ноктите им
с нокти отговарям
дера къс по къс
сенчеста плът.

и пак
раждам
загубеното.

в телата им
грее светлина
тази, която преди
загубихме -
аз и ти.
и проклет да бъда
- стар съм - един
захвърлен боклук
насаме със своя юмрук.

копелето
на
света.

пестникът разцепва
нощта
с писък на
хиляда гърла.
псето грее
и ръмжи.
проклети да сте
хиляди сенки
с хиляди лъжи.

псето ви прокле
и с това проклятие
свито в светлосянка
със зъби оголени ще умре.