I have seen the stars fall
And the sun rise again,
But You are yet to change.
You are all that is worth living for.

---

Имах думи, но останах с една дума.

Утрин.

Не знам защо нея, но тя е тази, която Е. Макар че знам какви са ми утрините, знам и какви са ми вечерите. Объркани, хаотични. Мислещи.
- Абе майната ти бе, стига си мислил за теб и за другите. Спри се, глупаво е, убедих се още преди време.

Знам, че много от вас са се убедили в нещо още преди време, и аз съм бил от тази страна, но другата просто не слуша, както и аз сега за някои неща. Учащият се никога не иска да спре да се учи, дори да осъзнава, че е глупав. Че огънят го гори, а не го подхранва. Цикълът на нещата, кръговратът на сенките.

А ние сме сенки - не от яворовите, драги литератори и анализатори, макар че имаме част и от неговите.

Ние сме едни шибани, глупави, неистинни, лицемерни, лишени от смисъл и от порив, от идеали и от чест, и от достойнство - сенки. И светлината на всяко проявление на тези изредени неща всъщност е от свещ - за секунди. И умира, защото сенките я удушават.

Виждали ли сте очите на луд? Да? Виждали сте значи блясъкът им. Това е да си свободен и затворен в свободата си - свободата, за която всички толкова жадувате. Искате ли да сте такива? Страх ви е? Тогава защо претендирате и посягате, бягате от лудите, бягате от тяхната светлина, изкуствена или не.

Защото сте страхливци. Защото СМЕ страхливци, но всеки от нас го отрича и си чеше егото, мислейки си колко е велик. Жалки сте, жалки сме.

Истината е, че човечеството още в зародиша си не заслужава свобода. Получиш ли известна, ламтиш за повече и влошаваш придобитата; излизат наяве мрачните ти, скрити чисто зверски инстинкти, желания, маниери на поведение.

Кажете ми как по дяволите да ни се даде ПЪЛНА свобода тогава? И какво ще стане от нея? Пишете още стихове и поеми за нея, пишете и трудове, изговаряйте и слова.

А когато вземе, че дойде, нашият свят ще свърши кръговрата си и ще рухне.

Да ви видя свободата тогава. Моята също.

Инак, As I Lay Dying пак дефинират много неща. Мен, сянката, която съм - емоционално и физически. Вас, предполагам, бъдещето ни, също. Всичко. Знам ли? Повторете вчерашния ден, докато не ви втръсне. Ако някога ви, защото аз живея във "вчера".

[computer voice]
Тhis is what I am
this is what I have become
repeating yesterday
drain me of my very essence
to form again what lasts
this is what I am
this is what I have become
repeating yesterday
drain me of my very essence.

да си получа свободата.
ако ще светът да рухне 3890658436584365843658346587346563487658346 пъти след това. искам свобода.

нека!